„Я ЛЮБЛЮ ТЕБЯ, КАК МОРЕ ЛЮБИТ СОЛНЕЧНЫЙ ВОСХОД...”
Мария/ Мирра Александровна Лохвицкая (1869-1905 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
АЗ ОБИЧАМ ТЕ
Аз обичам те като зората морски широти,
както нарцисът вълна лелее в сънните води.
Аз обичам те като звезди край месеца златист,
както своята творба поет въздига в порив чист.
Аз обичам те, мушици-еднодневки тъй сега
в пламък изнемогват от любов и стенат от тъга.
Както вятъра тръстиката обича те теша,
с цялата си воля те обичам, с цялата душа.
Аз обичам те, тъй както в сънищата дават плод
много слънце, много радост, много пролет и живот.
Ударения
АЗ ОБИЧАМ ТЕ
Аз оби́чам те като́ зора́та мо́рски широти́,
ка́кто на́рцисът вълна́ леле́е в съ́нните води́.
Аз оби́чам те като́ звезди́ край ме́сеца злати́ст,
ка́кто сво́ята творба́ пое́т възди́га в по́рив чи́ст.
Аз оби́чам те, муши́ци-еднодне́вки тъ́й сега́
в пла́мък изнемо́гват от любо́в и сте́нат от тъга́.
Ка́кто вя́търа тръсти́ката оби́ча те теша́,
с ця́лата си во́ля те оби́чам, с ця́лата душа́.
Аз оби́чам те, тъй ка́кто в съ́ништата да́ват пло́д
мно́го слъ́нце, мно́го ра́дост, мно́го про́лет и живо́т.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Мирра Лохвицкая
Я ЛЮБЛЮ ТЕБЯ, КАК МОРЕ ЛЮБИТ СОЛНЕЧНЫЙ ВОСХОД...
Я люблю тебя, как море любит солнечный восход,
Как нарцисс, к волне склоненный, – блеск и холод сонных вод.
Я люблю тебя, как звезды любят месяц золотой,
Как поэт – свое созданье, вознесенное мечтой.
Я люблю тебя, как пламя – однодневки-мотыльки,
От любви изнемогая, изнывая от тоски.
Я люблю тебя, как любит звонкий ветер камыши,
Я люблю тебя всей волей, всеми струнами души.
Я люблю тебя, как любят неразгаданные сны:
Больше солнца, больше счастья, больше жизни и весны.
1899 г.
---------------
Руската поетеса и драматург Мирра Лохвицкая (Мария Александровна Лохвицкая) е родена на 19 ноември/1 декември 1869 г. в Санкт Петербург. Завършва Александровския институт в Москва (1888 г.). Първите си стихотворения публикува през 1889 г. в петербургското сп. „Север”, след което следват публикации в издания като „День и ночь”, „Художник”, „Нива”, „Всемирная иллюстрация”, „Северный вестник”, „Русское обозрение” и др. В историята на литературата тя влиза като „руската Сафо”. В лириката си се изявява с мелодичен и изящен стих, като възпява чувствената любов, езическата страст и свободата на чувствата. Авторка е на стихосбирките „Стихотворения, 1889-1895” (1896 г.), „На пути к Востоку” (1897 г.), „Стихотворения, 1896-1898” (1898 г.), „Он и Она. Два слова” (1899 г.), „Стихотворения, 1898-1900” (1900 г.), „Стихотворения, т. IV, 1900-1902” (1902 г.), „Стихотворения, 1902-1904” (1904 г.), „Собрание сочинений” (в 5 тома, 1904 г.), „Перед закатом” (1907 г.) и др. Умира на 27 август/9 септември 1905 г. в Санкт Петербург.